След 1990 г. са проведени голям брой проучвания, които разглеждат връзката между концентрацията на радон в сгради и рак на белия дроб в общата популация. С по-големи мащаби са проучванията в Европа, Северна Америка и Китай. Въз основа на тези данни СЗО е направила оценка, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон.

Статистиката у нас показва, че всяка година на 100 000 души население се откриват над 200 случая на злокачествени новообразувания на дихателни органи и гръден кош, а смъртността е над 50 души. Следователно между 6 и 28 случая от тях биха могли да се свържат с повишена концентрация на радон. Въпреки че е на последно място по открити злокачествени образувания, ракът на белият дроб е на второ място по смъртност

Световната здравна организация стартира Международния проект „Радон” през 2005 г. с участието на експерти от около 40 страни. Резултатът от работата по проекта е издаденият през 2009 г. наръчник „WHO Handbook on Indoor Radon: A Public Health Perspective”. В него облъчването на населението от радон се посочва като втора по важност причина за белодробен рак след тютюнопушенето, а за хора които никога не са пушили тя е номер едно. В САЩ например, около 21 000 смъртни случая от белодробен рак годишно могат да се припишат на този фактор. Съществено място се отделя на необходимостта от разработването на национални програми, чиито основни приоритети са следните:

- да се редуцира риска за населението, както и индивидуалния риск за хора, живеещи при високи концентрации на радон;

- да се установи национално референтно ниво от 100 Bq.m-3, а ако това не е възможно, да се избере ниво, което не надхвърля 300 Bq.m-3;

- да се разработят и внедрят строителни правила и норми, регламентиращи противорадонови мерки в новостроящи се жилищни сгради;

- да се разработи национално ръководство за измервания, осигуряващи качество и съгласуваност на резултатите.

Ефективната национална програма изисква участие на редица ведомства, както и координиране на дейностите и осигуряване на връзка с контрола върху тютюнопушенето и с други здравни програми, комуникация с населението и с ангажирани професионални групи.